Еристика
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Еристика (от старогръцкото eristikós - конфликт) е метод за водене на спор, характерен за софистите в Древна Гърция.
[редактиране] Интерпретация на Платон
В диалога „Евтидем“ Платон дефинира метода на Евтидем и Дионисодор като „еристичен“, което буквално се превежда като „създаден, за да побеждава“. Еристичният метод е не толкова форма на аргументиране, а вербално унижение. Невъзможно е да се обори еристичен аргумент, тъй като е построен по такъв начин, че всеки опит за опровергаване се проваля. Например, Евтидем се опитва да докаже невъзможността на лъжата:
| „ | „Несъществуващото не съществува, нали?“
„Не, не съществува“ „И несъществуващото не съществува никъде, нали?“ „Не.“ „Тогава възможно ли е несъществуващото да бъде обект на каквото и да е действие, в смисъл на несъществуващото никъде да му бъде въздействано по някакъв начин?“ „Не мисля.“ „Когато политиците разговарят в Народното събрание, това не е ли действие“ „Да, действие е.“ „Щом е действие, значи те вършат нещо, нали?“ „Да.“ „Тогава говоренето е действие, вършене на нещо?“ „Да.“ „Значи никой не говори несъществуващи неща. Докато говори, той всъщност върши нещо, а ти се съгласи, че на несъществуващите неща е невъзможно да се въздейства. Значи си съгласен с твърдението, че лъжи не съществуват: ако Дионисодор говори, той говори факти, т.е. истината.“ |
“ |