Етика
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Етика (от гр. ἦθος, ‚етос‘ — обичай) е общо понятие за това, което често се описва като „наука за моралa“. Във философията етиката е част от аксиологията (теорията на ценностите) — един от четирите главни клона на философията, заедно с метафизиката, епистемологията и логиката. Западната традиция в етиката понякога се нарича морална философия. Традиционното деление на философията на логика, физика и етика е поставено от стоиците.
Първопроходец на моралната философия в Европа е древногръцкият философ Сократ. Той пръв разисква върху начина на живот на хората и постановява морален идеал за образцово човешко съществуване.
