Херменевтика
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Херменевтика (от гр. ερμηνεύω, „тълкуващ“, „обясняващ“) е теорията и умението за интерпретиране на стари, главно литературни текстове с оглед на произхода, езика и съдържанието им. В областта на херменевтиката попада всичко, което може да бъде разбрано, включително предметите, които - притежавайки собствена история, която означава нещо специално за определен човек или група - също могат да бъдат разглеждани като текстове.
Тълкуването предполага преди всичко знание не само за изследваното явление, но и за неговия контекст. Трябва да са известни мястото, участниците, времето, в което се разглежда дадения обект. След това идва интерпретацията - да се открие значението на явлението, да се анализира през гледната точка на съвремието и изследователя. Накрая идва разбирането - гледните точки се съпоставят и след тяхното обобщение се достига до по-пълно знание за нещата.
До 19 век херменевтиката се занимава с тълкуването на юридически и библейски текстове. Представител на романтическата херменевтика е Фридрих Шлайермахер. Според него, за да бъде разбран един текст, е необходимо да се възстановят духа на епохата и авторовите намерения; всяка творба има един-единствен смисъл и той е постоянен във времето. Представител на херменевтиката през 20 век е Ханс-Георг Гадамер, според когото всяка епоха задава различен смисъл на текста, а четенето винаги е сблъсък между посланието от миналото на творбата и настоящето, чийто носител е читателят.
